29.07.2010г. Платеното висше образование се въвежда само за 2 г.
Платеното висше образование ще просъществува само 2 г., а не 4, както бе
първоначалната идея на просветното министерство. Това предложи министър
Сергей Игнатов на извънредно заседание на парламентарната комисия по
образование с мотива, че това е антикризисна мярка за университетите и
трябва да важи само докато има криза. След редакцията на вносителите
законопроектът бе одобрен на второ четене в ресорната комисия единствено
с гласовете на ГЕРБ. Студентите, които ще изберат платената форма на обучение, ще плащат
такса като колегите им в държавната поръчка, но ще покриват и
субсидията, която държавата дава на студентите редовно обучение.
Предложението е на един от вносителите на промените Галина Банковска
(ГЕРБ). Първоначалният проект предвиждаше студентите да плащат между 70 и
200% от държавната субсидия. Пак по предложение на Банковска бе въведен
и текст, който изрично утвърждава, че вузовете могат да приемат платени
студенти само до 5% от свободния капацитет по всяка специалност. Преди
се предвиждаше платеният прием да е до 10%, и то от свободния общ
капацитет на висшето училище. С последните промени на практика университетите няма да могат да
записват платени студенти в най-търсените специалности, защото техният
капацитет така или иначе се запълва. В същото време на вузовете се
разрешава да имат платени студенти само в специалности, където има
свободни места. На ресорната комисия се чуха мнения, че това на практика
обезсмисля въвеждането на платено обучение. "Студентите няма да влизат
държавна поръчка, въпреки че има свободни места, а ние ги "стимулираме",
въвеждайки им по-високи такси", обобщи Веселин Методиев (ДСБ).
Депутатите коментираха, че от платените студенти ще се възползват
предимно УНСС и медицинските вузове, които приемат повече чужди студенти
от ЕС. "Това няма да се отрази на нито един университет освен УНСС и
медицинските. Това е политическо, а не финансово решение, защото съм
разговарял поне с петима ректори и навсякъде капацитетът е запълнен",
каза проф. Георги Колев (ДПС). Ректорът на УНСС Борислав Борисов обаче
също твърди, че с последните промени се обезсмисля въвеждането на
платено образование. На заседанието на комисията ректорът на Медицинския университет в София
проф. Ваньо Митев няколко пъти повтори, че с по-малката бройка му се
отнемат "250 чуждестранни студенти, или по 600 000 лв. на година". Лютви
Местан (ДПС) се опита да обясни, че промените не забраняват на висшето
училище да приема кандидати от чужбина. "Вие досега как приемате
граждани на ЕС?", попита Местан. "С изпит по английски", отговори Митев.
"Приемате незаконно студенти от ЕС, тъй като, откакто влезнахме в
съюза, те трябва да са равнопоставени на нашите студенти", отговори
Местан и иронично поиска този диалог да се заличи от протокола.
28.07.2010г. Доц. д-р Георги Манолов Колежът по икономика и администрация стана част от УНСС
- Доц. Манолов, вярно ли е, че Колежът по икономика и
администрация (КИА) вече е част от структурата на Университета за национално и
световно стопанство - София (УНСС)?
- Да, така е, защото след решението на Съвета на колежа от 7
март 2010 г. и
Академичния съвет на УНСС от 14 юли 2010
г., на 22 юли 2010
г. беше подписан нов договор за цялостно академично
сътрудничество.
- На какви принципи се базира това партньорство?
- Преди всичко върху основните клаузи на Закона за висшето
образование, както и тези от новия Закон за академичното развитие на кадрите,
въз основа на принципа на публично-частното партньорство, което между впрочем
за първи път се прилага в областта на висшето образование, тъй като до момента
такъв тип сътрудничество между частно и държавно висше училище не е имало.
- В какво по-конкретно се изразява това сътрудничество?
- Във всички възможни академични направления – обучение на
студенти на УНСС в колежа, интегриране на кадровия потенциал на двете висши
училища, разкриване на конкурси на колежа в УНСС, унифициране на учебни планове
и програми, задълбочаване на научноизследователската дейност и т.н.
- Искате да кажете, че от тази учебна година студентите
във вашия колеж ще се обучават под шапката на УНСС?
- Разбира се. И не само това - те ще получават диплома за
професионален бакалавър от УНСС и КИА.
- Имате ли съответните възможности за осъществяването на
такова отговорно съвместно обучение с УНСС?
- Както е известно, КИА наскоро получи много висока оценка и
шестгодишна акредитация от НАОА. Второ, ние разполагаме със съвсем нова
супермодерна учебно-материална база, която друг колеж в страната не притежава.
И трето, в колежа работи изключителен преподавателски състав, в който само
хабилитираните преподаватели са над 100 души.
- По какви специалности и в какви форми ще се обучават
студентите?
- Засега специалностите
са шест – бизнес администрация, счетоводство и контрол, финанси, маркетинг,
туризъм и мениджмънт на обществения ред, всички те в редовна и задочна форма.
28.07.2010г. Доц. д-р Тодор Мишев: Всички, които изкарат над 2, ще влизат във ВУЗ
На 25 юли излезе първото класиране на новоприети студенти за
учебната 2010/2011 година на Софийски университет „Св. Климент Охридски".
За резултатите от юлския изпит по история разговаряхме с доц. д-р Тодор Мишев,
преподавател по Дидактика на историята и Методика на обучението по история.
Как оценявате резултатите от юлския изпит по история? Резултатите са сравнително добри, особено по темата „Възход на българското
царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II". По-разочароващо е
постигнатото по другата тема - „България при управлението на Стефан Стамболов
(1887-1894)", но за това има много обяснения.
Кандидат-студентите са изкарали 78 отлични оценки (над 5.50). От явилите се
2013 души 49 са първенците сред момичетата, а 29 - сред момчетата. Трябва да се
отбележи и, че тази година броят на слабите оценки е по-малък от миналата
година. Това може би се дължи на факта, че част от учениците се явяват на
матура по история, при подготовката за която усвояват поне минимума от знания.
Защо кандидат-студентите се справиха по-добре с темата за Иван Асен
²²? Все пак Средновековието е една романтична част от българската история - с
много битки, победи и загуби, има „екшън", така да се каже, и учениците
по-лесно възприемат и научават материала. Докато след Освобождението започва
една политическа история - с много казуси, факти и събития, което значително
затруднява учениците да я възприемат. По принцип, оказва се, че учениците не
могат и не искат да учат новата българска история, защото им се вижда сложна.
Какви фактологическите грешки се допускат? Винаги е имало хора, които не знаят фактите. Немските кандидат-студенти,
например, не знаят повече факти от немската история, отколкото българските
кандидат-студенти факти от българската. Така че фактологията не трябва да ни
притеснява - за това си има справочници.
Но изключителна неяснота има в смисъла на понятията. Тя се изразява в
използване на неточни думи на неточното място и абсолютно незнание на
историческата география - бъркат се Струма със Стряма, Пирот с Прилеп или
Пирдоп, и т.н. Българският кандидат-студент не може да локализира събитията на
Балканите, не знае дори кой град и коя река в България къде точно се намират.
А познават ли кандидатите книжовния език? От 20 години нивото на познаване на българския книжовен език пада
постоянно. В този смисъл, без да делим на периоди нашата история, до 1989 г. нивото в граматическо, стилно,
във всяко едно отношение се качваше постоянно. Главно поради високите
изисквания към българския език и литература. Докато през последните две
десетилетия, най-вече поради занижените критерии и поради външните влияния,
които са обективни, тенденцията е негативна.
Има ли шанс тази тенденция да се обърне? Не, нивото на българския ученик ще продължи да пада, докато не стигне това
на американския ученик, тоест полуграмотен. Защото няма система, която да
стимулира по-доброто изучаване на българския език и литература, история и
география.
Какво направи най-силно впечатление от темите, които прегледахте? От гледна точка на силното влияние на чуждите езици и интернет върху езика
на кандидатите - масова замяна на „и" с „й"; изречения, които
започват с година или с малка буква; писане с обратен словоред и т.н. Въобще
всички неща, които са характерни за английския и немския език, механично се пренасят
в писането на български език.
Вашият избор - тема или тест на изпита по история? Тестът е по-елементарната форма на вход и от 7-8 години той се практикува
от висши учебни заведения, които не могат да привлекат достатъчен брой студенти.
Имаше опити тази форма да бъде въведена и в Софийския университет, но те се
оказаха неуспешни, защото е много трудно да се направи такъв тест, който да
оцени всички качества на учениците. Докато с темата можеш да оцениш много
повече качества на кандидат-студентите.
Тоест, според вас темата трябва да продължи да се използва? Университетите, които искат да приемат по-добри студенти за елитните си
специалности остават с теми. Това не е само Софийският университет, но и
университетите в Пловдив, Благоевград и др. Дори Бургаският свободен
университет за специалност право държи на тема. Така че няма никаква логика
Софийският университет да я премахва.
Кой трябва да вземе крайното решение? Имаме университетска автономия и всяко висше училище трябва само да
преценява. Затова смятам, че в случая всяка намеса на Министерството на
образованието, каквито опити вече имаше, е абсолютно неуместна.
А трябва ли оценките от матурите да отварят вратите на Алма матер? За по-малките университети това е съвсем нормално, тъй като те не могат да
попълнят своите бройки студенти. Същото е и за частните университети, които по
същество са едни фирми, търсещи си хора, които да им плащат. За Софийския
университет обаче, и особено за по-елитните специалности, това е абсолютно недопустимо,
защото би свалило нивото на кандидатите.
Има ли решение проблемът с намаляващия брой кандидат-студенти? Това е обективна даденост, няма как да се преодолее. Сега кандидатстват
деца от гладното Луканово време и малко след това, така че следващите 2-3
години ще са рискови. Тоест броят на завършващите абитуриенти е почти равен на
бройките на държавните места във ВУЗ-овете. Проблемът по-скоро е в ненормално
големия брой места в университетите и в откриването на все повече нови
университети. Тук играят изключително много лобистки интереси.
В предизборната кампания на ГЕРБ се говореше за окрупняване на университетите и
свиване на излишните бройки, а със съдействието на депутати именно от тази
партия се откри т. нар. Пернишки университет. Така че нищо не може да се
направи в това отношение. През следващите няколко години всички, които изкарат
над 2, ще влизат във ВУЗ.
Но това означава драстично падане на качеството на висшето
образование... Да, то вече е факт. Колегите във всички университети - като се започне от
частните и се стигне до държавните - и сега се ужасяват от неграмотността,
ниския интелект и малкото знания на техните студенти.
Свързано ли е това и с начина, по който се преподава в средните
училища? Не само в средните училища, но и в основното, и в началното се преподава
скучно и трудно. Затова учениците намразват историята още от 5 или 6 клас. Но
това важи не само за отношението им към историята. Същото отношение те имат и
към географията, и към българския език и литература, и т.н. Защото учебниците
са прекалено трудни, несъобразени с възрастта, което поражда негативно
отношение към ученето въобще.
Има ли интерес у студентите, които завършват, към учителската
професия? Не, половината студенти въобще не желаят да получат педагогическа
правоспособност, за да могат да преподават, а повечето от тези, които получават
такава правоспособност, търсят друга работа след завършването им на
университета.
Не се ли получава преливане от пусто в празно - „произвеждат"
се педагози, а те не стигат до училищата? Не искам да обобщавам, но последните добри педагози в българските училища
са на 45-50 години. Следващото поколение, като изключим немногото ентусиасти,
стоят там за малко, по принуда и се чудят как да напуснат системата.
Тогава не е ли обречена реформата, която министър Игнатов се опитва
да направи не само във висшето, но и в средното образование? Абсолютно е обречена, но не заради министър Сергей Игнатов, а защото в
образователната система, както показва опитът на чужди държави, реформи се
правят в продължение на минимум 10-15 години. Така че никой министър не може да
смята и да има амбицията, че той ще направи реформата. Тя трябва да бъде
продължена от няколко правителства и подкрепена от няколко парламента, но и да
има една ясна крайна цел. Такава в България няма.
Защо липсва визия за дългосрочното развитие на българското
образование? Средното образование губи поради ниското качество на по-голямата част от
учителите - дано да не се обиди някой - и поради нежеланието - казано директно
- на децата да учат. Те не са стимулирани да учат нито от семейството, нито от
училището, за да могат да постигнат нещо по-значимо не само на
кандидат-студентските изпити, а и след това
27.07.2010г. Австрия се готви да открие висше училище в Хасково
Хасково /КРОСС/ "Още преди да пристигна у вас, имах възможност да се запозная във Виена с кмета на Хасково. От известно време, заедно с представителството тук на Австрийската стопанска камара, в рамките на търговското представителство на Австрийското посолство, водим разговори и се каним да открием висше професионално училище. То трябва да си съдейства с австрийско професионално училище". Това каза пред програма "Христо Ботев" Н.П.Герхард Райхвегер - извънреден и пълномощен посланик на Република Австрия в България. "В момента в Австрия следват много български студенти, особено в икономическия университет във Виена. Вече посолството се стреми да привлече повече австрийски студенти в България в духа на общоевропейска академична мобилност. Друга област е обучението на мениджъри, където имаме натрупан достатъчно опит, като това обучение става и в рамките на австрийската стопанска камара, така и в рамките на различните магистърски програми, които предлагат австрийските университети. Смятам, че ще успеем да подпомогнем доброто бъдеще на образованието в България", коментира той.
27.07.2010г. Минимум 200 лв. за превод и легализация
Минимум 200 лв. са необходими за превода и легализацията на диплома, получена в чужбина, преди да започне тежката процедура по приравняване. Най-напред трябва да се извади копие, вярно с оригинала на дипломата, и приложението към нея срещу 27 лв. за всяка страница в консулския отдел например на френското посолство, ако дипломата е получена във Франция. След това само за превод на български са необходими по още 15 лв. на страница. Последният етап предвижда заверка в консулски отдел на външно министерство, за която студентите трябва да платят по още 60 лв. на страница за държавни таксови марки.
27.07.2010г. Огнян Стоичков, председател на комисията по образование в НС: ''Не може да признаваме шофьорски книжки, а да проверяваме дипломи''
- Г-н Стоичков, не е ли архаизъм съществуването на национална процедура за сертифициране? - Това е материя, която трябва да се уреди в Закона за висше образование, що се касае до студенти от ЕС. За тези извън ЕС, би могло да има по-стриктна процедура, която обаче да не затруднява, а да улеснява студентите.
- Ще се ангажирате ли с инициатива за промяна в Закона за висше образование? - Разбира се, защото Европа и България би трябвало да вървят към мобилност на студенти и максимално улесняване на студентите и учените, за да се постигне и съвместна работа по европейски проекти. Не мога да си представя, че учените, които се включват в един европейски проект, трябва взаимно да си доказват дипломите.
- Недоверие ли показва тази процедура към образованието, което дават останалите университети в ЕС? - Именно за това става дума. Нали затова сме Европейски съюз, за да признаваме взаимно документите, както става с шофьорските книжки например, извинявам се за аналогията.
27.07.2010г. Облекчават режима за признаване на дипломи от чужбина
Облекчаване на режима за признаването на дипломи,
получени в чужбина, ще поиска шефът на комисията по образование в НС Огнян Стоичков.
Промяната ще се регламентира с поправка в Закона за висше образование.
Според настоящия вариант дипломи на елитни европейски университети, като
Сорбоната и Кеймбридж, се подлагат на тромава процедура по приравняване, ако
студентът иска да продължи обучението си в България. Диплома от български
университет обаче се признава без проверка за записване в университет от ЕС.
„Този режим е в пълно противоречие с Лисабонската стратегия и Болонския
процес“, категоричен беше пред „Класа“ Стоичков. „Тези документи предполагат
максимално улеснение на студентите особено от ЕС, а не нарочни комисии, нарочни
процедури със заповед на министъра на образованието да се свикват за признаване
на тази или онази диплома“, допълни Стоичков. Пречките
В момента процедурата за признаване на дипломи от
чужди университети, включително тези от ЕС, се осъществява след решение на
комисия, назначена от министъра на образованието, с председател
заместник-министър на образованието, 10 хабилитирани лица, двама представители
на Министерството на образованието и един представител на НАЦИД (Национален
център за информация и документация).
Процедурата продължава минимум месец, а документи се подават в НАЦИД, откъдето
са категорични, че Лисабонската конвенция има препоръчителен характер, принципите
й са залегнали в нашето законодателство и всяка страна запазва правото да
определя режима за признаване на чужди дипломи. „В моите компетенции е само
прилагането на съществуващия режим, прилагаме коректно всички съществуващи
документи“, категорична беше пред „Класа“ Ваня Грашкина, директор на НАЦИД.
Как
е в ЕС
По съвсем друг начин подхождат към българските
документи университетите от ЕС. Записването във висши учебни заведения във
Франция, Германия и Англия с придобита предходна степен в България става на
базата на преведена и легализирана в България диплома, без решение на
национална сертифицираща институция на съответната страна. „Голяма част от
европейските университети не изискват дори заверка от българското министерство
на образованието. Достатъчен е официален превод на дипломата или документ,
издаден на английски, каквито вече правят например СУ и УНСС“, коментираха за
„Класа“ от фирма „Едланта“, специализирана в консултантските услуги за обучение
на българи в чужбина.
27.07.2010г. Проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката: ''Инвестираме в наука 25 на сто от структурните фондове''
- Министър Игнатов, какви са резултатите от срещите ви с ректорите за антикризисните програми на университетите?
- Седем са университетите, които са в тежко финансово състояние и ще имат трудности при завършването на тази учебна година. Сред тях са висшите училища по изкуствата – Художествената и Музикалната академия. Финансирането в системата е на брой възпитаници, а в тях се приемат малко студенти и обучението им е скъпо, защото е индивидуално. По тази причина вероятно ще се наложи да направим корекция в коефициента на финансиране. През септември с висшите училища по изкуствата ще имаме нова среща, за да видим какви мерки са предприели дотогава. Художествената академия например иска след 17 часа да не се използват ателиетата, за да пестят от ток и отопление. Софийският университет също има определени затруднения основно заради поддръжката на историческите сгради, в които си намират факултетите му. От друга страна, Музикалната академия ни е голяма грижа, не само защото става на 90 години през 2011-а, а защото ако в България имаме нещо от ранга на Харвард, то това е Музикалната академия. Това е единственото висше училище, чиито възпитаници след завършване получават признание по европейските и световните сцени.
- Кога ще стане факт новият закон за висшето образование?
- Новият закон за висшето образование трябва да реши няколко важни проблема, които са дискусионни. Всъщност ние имаме един текст, който е написан от ректорите и в момента отлежава. Искам просто да минат няколко месеца, откакто е написан, за да може аз и екипът ми да отделим хубавото. Недостатъците са във връзка с това, че поне аз имам желание акредитацията на висшите училища да става по малко по-модерен начин от това, което са избрали и се предлага. Другият съществен спорен момент е разделението на властите. По традиция нашите ректорски ръководства смятат, че като има назначен един човек, който да отговаря за това, става въпрос за разделение на властите. Разделение на властите е, когато имаме ректор и академично ръководство, които отговарят за всички академични неща- правенето на наука, преподаването, качеството, модернизацията на учебния процес и т.н.
- От какво се страхуват ректорите?
- Страховете на ректорите са, че като се появи финансовият мениджър, в един момент той може да започне да отказва исканията на академичните среди. Това обаче не може да се случи, защото неговата работа ще бъде, когато ректорът каже, че университетът е развил определени специалности и има нужда от нови лаборатории, той да направи постъпки и да започне търсенето и осигуряването на тези средства. Това е световният опит. При динамиката на днешния ден не може един ректор да отговаря за всичко. На практика, за да може това, което ние правим, да се конкурира с европейските университети, трябва специалностите, които преподаваме, да бъдат търсени там. Тогава нашите студенти спокойно ще изберат роден университет, за да могат да се реализират.
- Работи ли съществуващата кредитна система у нас?
- Кредитната система, която от години вече съществува в нормативната ни уредба, работи формално. Тя все още е непозната, все още набраният брой кредити не е достатъчен критерий студентът да може да завърши. Но най-важното е, когато говорим за мобилност, студентът да има първо възможност за вътрешна мобилност в университета, а не като си влязъл една специалност, да пишеш хиляди молби, за да я смениш. Ако не се променят нещата, няма да има чуждестранни студенти у нас. Така че има проблем с вътрешната мобилност. Проблем е мобилността на студентите между българските университети и това си има своето обяснение, свързано е с начина на финансиране. За съжаление заради демографската криза университетите скоро няма да започнат да пускат студентите си да учат на друго място. Ще видите как ще измислят хиляди пречки, за да не му дадат необходимите документи за прехвърляне в друг университет. Отново стигаме до въпроса за финансирането. Естествено е, че трябва да вървим към ваучерна система, т.е. парите следват студента, но го следват на момента, а не прогнозно.
- Какви промени във финансирането на висшето образование предстоят?
- Подготвяме цялостни промени във финансирането на университетите. Първо очевидно е, че имаме нужда да подкрепим инженерното образование. В България единствено инженерното образование, независимо от кризата през тези 20 години, все още е конвертируемо. От една страна, трябва да се вдигне коефициентът на издръжката на техническото обучение, от друга страна, трябва да намерим специални стипендии за студентите, които ще стават инженери. Затова мислим да въведем такава мярка през следващата година. Защото в България освен пицарии и смяна на чаршафи по хотели е хубаво да има и производство. Другата мярка, която ще въведем през тази година, е стимулиране на младежите да записват педагогически специалности. Това е много важна стъпка, защото до 5 години може да настъпи криза с педагогическите кадри заради излизането в пенсия на много учители. За това от тази година освен стипендиите, които студентите получават от структурните фондове, сме намерили възможност от 1 октомври младежите, които учат педагогически специалности, да имат възможност да получават допълнителна стипендия плюс награди на няколко месеца.
- Съвременен ли е българския университет?
- Големият проблем, който доведе до кризата на българското висше образование, произтича от изкуственото разделяне на науката от образованието, което е наложено след 9 септември 1944 година, когато науката се концентрира главно в БАН, а висшите училища произвеждат кадрите, от които държавата има нужда – учители, чиновници и др. Днес от гледна точка на представата за съвременен университет ние частично отговаряме на нея и частично не. Частично, защото независимо че е направено това разделяне на наука от образователните центрове, хората в университетите не се престанали да правят наука. Малцина са тези преподаватели от висшите училища, които са само преподаватели. Утвърждаването на науката в университетите може да бъде реализирано с възможностите на европейското финансиране. Ако можем да осигурим тези средства, ние много бързо ще проведем реформата в системата на висшето образование. Добре е, че при последното ми посещение в Брюксел еврокомисарят по научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин потвърди, че до 25 процента от структурните фондове могат да бъдат използвани за наука. Имам съгласието на министрите Симеон Дянков и Томислав Дончев и това финансиране ще бъде отпускано за тези университети, където средата е реформирана. За това ще ни помогне анализът на научния потенциал, който се подготвя сега.
- Какво предстои в българската наука след приемането на закона за академичния състав?
- На второ четене предстои да мине законът за стимулиране на научните изследвания, който трябва да реши проблема с разделението между науката и университетите. Около в 3-4 университета ще възникнат научноизследователски инкубатори, където с концентрация на финансов ресурс ще се създаде необходимата технологична база за провеждане на изследвания. До есента Националната агенция за оценяване и акредитация ще представи новия вариант за акредитация, който да бъде интегриран – институционалната и програмната да вървят заедно, за да се даде по-голяма тежест на оценяването на качеството, а количествените показатели да отидат на втори план. Готов е и правилникът към закона за академичния състав и предстои да бъде обсъден на министерски съвет. През октомври предстои да заработи рейтингът на университетите. Чрез него ще можем да видим как се реализират възпитаниците на определени университети и какви заплати получават в практиката.
- Как може да се пресече работата на фалшивите филиали на чужди университети у нас?
- Когато бях ректор, пристигна при мен един баща. Той беше силно възмутен от факта, че не приемаме сина му в магистърска програма, след като вече бил завършил бакалавърска степен във филиал на Санктпетербургския университет. Срещнахме се и той остро ме попита дали си давам сметка колко реномиран е този университет. Аз му отговорих, че знам какво представлява университетът, защото съм учил 10 години там и съм получил диплома за висше образование и за докторска степен. Проблемът на тези така наречени филиали на университети е, че те са регистрирани по Търговския закон и предоставят образователна услуга. Дори и днес да го закрият, той утре пак ще го отвори под подобно име. Те са незаконни или по-точно действат на ръба. Дейността им на практика е подобна на курсовете по чужди езици. Още навремето предишният министър Даниел Вълчев внесе при главния прокурор серия сигнали и след като закриха една дузина от тези филиали, разбрахме, че те отново ги регистрират под подобно име. Техните възпитаници пък водят дела срещу държавата, че не им признаваме дипломите. След като е създаден образователен пазар, за съжаление има и ментета. В този процес потребителите на образователната услуга също трябва да бъдат внимателни, а медиите могат да насочват вниманието на хората към сайта на Министерството на образованието, младежта и науката, където има списък на всички акредитирани висши училища у нас.
Жестока борба ще водят кандидатите за специалности „Право” и „Компютърни науки” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Двете специалности са с най-висок бал в изнесеното вчера първо класиране за най-стария университет.
27,14 е минималният бал за кандидат-правистите жени, а с 25,44 сбор от оценките е последният мъж в списъка за класираните. В другата най-желана специалност „Компютърни науки” съотношението по пол на минималните балове е 26,85 към 24,50, като в случая по-висока е летвата за кандидат-студентите мъже.
Сред челните места в класацията на най-желаните специалности се нареждат „Политология” и „Публична администрация”, „Журналистика” и „Връзки с обществеността”. Традиционно висока ще е конкуренцията за специалност „Скандинавистика”, където общо се приемат 15 души, а минималният бал на 1 класиране е около 23 точки.
28 юли е крайният срок за подаване на молби за записване на първо класиране. Класираните по първо желание трябва да се запишат на този етап от класирането без право на потвърждаване или изчакване края на класиранията, посочиха от администрацията на СУ.
27.07.2010г. ПУ стартира Европейска нощ на учените с кабинет за любопитни и светлинно шоу
"Кабинет за любопитни" и нестандартни презентации
на свои научни разработки ще представят преподавателите и студенти от ПУ
"Паисий Хилендарски" в Европейска нощ на учените на 24 септември.
Инициативата се провежда за пета поредна година, паралелно в 200 града от 32
страни. Под тепетата събитието съвпада с Нощта на музеите и галериите, съобщи
доц. д-р Петя Бъркалова, зам.-декан на Филологическия факултет на Пловдивския
университет.
Основната
тема на Нощта през 2010
г. е "Изследователите в индустрията и академията
за технологичното развитие на страната". Тя е в подкрепа на политиките на
ЕС за повишаване на общественото признаване на учените и тяхната роля за
икономическия растеж и качеството на живот, както и за насърчаване на младите
хора към научна кариера, обясни доц. Бъркалова.
Програмата на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" ще
проследи еволюционното развитие на човека и обществото в 4 основни посоки:
науката, която обединява разума, теорията и технологиите като творения на
човешкия интелект; образованието, което включва както непрекъснатото обучение,
така и наследяването на знанието на предходните поколения; културата - като
чувство за идентичност и принадлежност; и на четвърто, но не и последно място -
личното вътрешно развитие на учените.
По предварително съставена "Пътна карта на Нощта на учените"
гражданите на Пловдив от всички възрасти ще бъдат "навигирани" как да
проследят събитията, лекциите, презентациите, демонстрациите, срещите и
награждаванията.
"Кабинет за любопитни" ще демонстрира в сградата на Ректората един от
най-новите хардуерни и софтуерни продукти - електронен гид за Пловдив, Виена и
Грац. В него ученици и студенти от клуб "Кват" под ръководството на
преподаватели на Физическия факултет ще покажат интересни и забавни опити,
разказа Весела Казашка, която е координатор на проекта и директор "Научна
и приложна дейност" в ПУ "Паисий Хилендарски".
В рамките на друга инициатива - "Форум на науката 2010", ПУ
"Паисий Хилендарски" ще представи най-новите изследвания от научната
си дейност. По този начин ще запознаем академичната общност с позициите на
университета сред останалите висши училища в страната и чужбина. По време на форума
ще бъдат наградени двама млади и двама утвърдени учени от хуманитарната и от
природо-математическата области, обясниха организаторите на проявата.
Настоящи и бъдещи партньори от местния и национален бизнес елит ще дискутират
ползотворното си сътрудничество с университета. Екипът на ПУ "Паисий
Хилендарски" ще организира и няколко научни кафенета. В тях студенти от
Философско-историческия факултет ще представят като забавни научни експерименти
своите виждания по темата: "Преходите на младите хора от образование към
заетост и от родителско към собствено семейство".
Паралелно ще бъдат организирани още 2 научни кафенета в сградата на
Биологическия факултет. Първото ще мине под знака на Генно модифицираните
организми и биологичното земеделие: "Съвременните биотехнологии - ползи и
рискове". Второто също е с практическа насоченост - "Перспективите за
професионална реализация на младите специалисти - през гледните точки на
преподаватели, студенти и представители на бизнеса".
За да се превърне "Европейската нощ на учените" в истински празник,
студенти от Физическия и Химическия факултети ще демонстрират светлинно шоу.
Кулминацията на Нощта ще бъде впечатляващият концерт-лектория "Българска
музикална география" на виртуозния акордеонист Петър Ралчев и гост-музиканти
от различни жанрове.
Събитието ще се проведе в Концертна зала и според учените от ПУ "Паисий
Хилендарски" представлява зов за културно оцеляване. Магическата мозайка
на българския фолклор ще бъде интерпретирана "по върховете" - там,
където се преплитат идентичност - фолклорът, академичност - класиката, и
свобода - джазът, обясни доц. Петя Бъркалова.
За посетителите на Нощта на учените в ПУ "Паисий Хилендарски"
университетът ще организира томболи и викторини с награди. На няколко рекламни
щанда ще се дава подробна информация за основните събития, които ще се
провеждат паралелно в цялата страна на 24 септември. На финала гостите ще имат
възможността да се включат във вечерно университетско шоу на учените.
Европейска нощ на учените се организира по проект REACT - REsearchers in
Industry and ACademy for Technology Development, финансиран по Седма Рамкова
програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие.
Освен Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" в инициативата
тази година като партньори участват Софийски университет "Св. Климент
Охридски", Българска академия на науките, Съюзът на учените в България,
Националният политехнически музей, Националният природонаучен музей, БНР и др.
Всяка година стремежът на организаторите е да насочат общественото внимание към
различни области на науката. През 2006
г. акцентът е бил върху физиката и технологиите, през 2007 г.
- археология и история, през 2008
г. основни научни области са били биология, химия и
екология, а през 2009
г. - астрономията.
Проектът цели да запознае обществеността с непознатите страни от живота и
работата на изследователите, да повиши нивото на обществена осведоменост за
приноса на учените към икономиката и обществото, технологичния прогрес, както и
да се преодолеят съществуващите предразсъдъци, че тяхната професия е абстрактна
и не е свързана с ежедневието. За да се популяризира кариерното развитие в тази
сфера, ще се представят успешни сътрудничества на академичните среди с
индустрията и възможностите за междусекторна мобилност. Източник : plovdiv24.bg
Анти-корупционна студентска мрежа в Югоизточна Европа
Младежко Сдружение за Мир и Развитие на Балканите
Ул. Авксентий Велешки, 20Пловдив 4000 България
тел. +359 32 62 22 78
